Баща ми обожава философията – не особено вълнуващо, ако си малко детенце, но аз имах по-голям късмет. Той обичаше и забавната част на философията, тоест всички възможни парадокси и дъвки за ума, които ми казваше понякога, а после обсъждахме. Верни отговори се намираха трудно и рядко бяха еднозначни, обаче понякога продължавам да си мисля за парадоксите, за които той ми говореше. Ето някои от тях...

1. Един крокодил отвлякъл детето на някаква майка, която започнала да го моли да го върне. Оказало се, че крокодилът не просто можел да говори, ами бил и добър в логиката. Казал й: „Ако правилно отгатнеш какво ще направя с детето ти, ще ти го върна жив и здрав. Обаче ако не отгатнеш, ще го глътна цял.“ Какво трябва да отговори жената, за да си върне детето?

2. Ако в един град бръснарят е човек, който бръсне само тези, които не бръснат себе си – и по пътя на логиката не може да бръсне другите – кой бръсне бръснаря?

3. Пред пенсиониране, един мъж знае, че по традиция от фирмата ще го изненадат с парти и подарък – часовник. Последният му ден е петък и той решава, че, естествено, няма как партито да бъде тогава –няма да е никаква изненада, в четвъртък вечерта вече ще знае, че го очаква на следващия ден. Следователно последният възможен ден е четвъртък. Само че ако това е последният възможен ден, то в сряда вечерта той ще знае, че предстои да го изненадат на следващия ден. Тогава сряда е последният възможен ден... И така нататък, да го изненадат би било абсолютно невъзможно.

4. Ако си представим един всемогъщ Бог, той може ли да направи камък, който да е ужасно тежък – толкова тежък, че никой не може да го вдигне? Толкова тежък, че дори самият той не може да го вдигне? И ако не може да го вдигне, тогава всемогъщ ли е?